Аз-жената

Въпросът е към женените и омъжените, разбира се. Питам колко време преди уречената дата за сватбата уведомихте домашните, че ще се задомявате, те как го приеха в началото и всъщност колко време ви е отне, за да подготвите всичко за сватбата?

Е стига де, тук бракувани няма ли? Или това е тайна?

Като дойде момента съм намислил да ги събера в къщи, да седнат и да им съобщя "да знаете, че това ще е моята съпруга"

Идеята ми идва от това как преди години стана с брат ми. "Доведи момичето, ще седнем, ще си кажем някои неща и ще видим" (демек ще стане ама нека да има тържественост). И те двамцата (брат ми и кака ми) срамежливо седнаха, нашите "вие какво" (усмихвайки се) и те "ами ние.....ние искаме....".

Та при мен ще е друго. Обратното. Ще ги накарам те да се организират (родителите ми), да се съберат и седнат пак около масата в хола, няма да знаят какъв е повода, влизам аз, държа си за ръка мацето и "майко, татко ТЯ Е, няма а, няма бе, да имате предвид, че това е жената на живота ми-ако нещо видя против нея ще го приема срещу мен, така че умната "....."хайде сега да се почерпим по случай повода" (и те ошашавени, защото все още асимилират новината паднала като гръм ама такъв съм си аз, обичам щуротиите )

Ей тъй ще го съобщя. Има пак да се смеят с мен.

Ами, направо и внезапно, без много увъртания и предисловия - ние май ще се женим.
Аз бях на 18, а той на 22. Пълнолетни и разумни демек. . Подготовката беше стройна, организирана и кратка - за около един месец.
С този мъж все още сме заедно и още се обичаме.
Надявам се и за в бъдеще......

Веднага щом определихме датата

казахме им много скоро след като решихме да се оженим и около 3 месеца преди самата сватба; подготовката мина нормално, без особени тревоги и все още сме щастливи и влюбени

Казахме им веднага щом разбрахме, че сте ставаме майка и татко.
Скоро след това започнахме планирането на големия ден.

Не помня точно как беше.

Вече не си спомням как беше ситуацията!

Ами като получох пръстена и родителите ми направиха годеж.То беше зимата,а вече като настъпи пролетта и хукнахме по сватбени агенции и ресторанти,магазини и булчински салони да организираме всичко.
Беше много хубаво и всички бяха много щастливи.

На нас ни се случи преди около 4-5 месеца:))Седнахме на кръглата маса срещу кандидат свекъра и свекървата, моят бъдещ законен съпруг беше взел една бутилка коняк и така на чашка каза: "Ние сме дошли, да ви кажем,че ще се сме решили лятото да си направим сватба" ама директно го каза без притеснение, аз бях по- притеснена, защото те нищо не казаха. Хем,че очкавано събите им съобщаваме,стояха и си мълчаха и нищо не казаха. И до ден днешен още им тълкувам мълчанието:)Но сега пък се вълнуват по организацията. Като мине сватбата на 17.07 ще ви разкажа повече

Казахме им почти веднага,след като мъжът ми ми предложи и аз приех. После годеж и стягане на сватба..която беше 10 месеца след това.

Аз не съм женена, но съм сигурна, че бих им казала в последния момент, за да пропусна всякакви предварителни подготовки от тяхна страна за типични български ритуали, които не ми харесват...